Преди всичко, Kaмене, поздравления за мъжкия мач с Бага Агаев в ММА състезанието Real Pain Challenge: Rising force. Как се чувстваш сега?
Чувствам се като човек вложил много труд , но не успял да го реализира. Приятелите ми помогнаха да преодолея загубата и продължавам напред. Искам да изкажа благодарност на публиката, която ме подкрепяше. Странно, но в залата ,дори след загубата ме поздравяваха непознати хора, което също ми помогна да си възвърна увереността.
Беше ли проучил предварително опонента си? Имаше ли достатъчно информация за него?
Агаев го познавам от Хабаровск -2008 година, когато за пръв път се бих в клетка на правилник, който освен стандартните ММА-правила позволяваше и удари с глави, схемата беше на елиминации , след както на четвъртфинала нокаутирах местната звезда, на полуфинала загубих от бъдещия шампион, а Агаев загуби финала. Не можах да намеря видео от последните му мачове, но всякакви други материали за него бях събрал, това е най-класния чужденец качвал се на български ринг. Бил се е на много силни турнири с именити съперници. Предимно на тежка категория, сега беше свалил на полутежка.
При един евентуален реванш между вас, какво би променил в игровият си план?
И за този мач бях изключително добре подготвен и подготовка ми се движеше чудесно, до една контузия. Поради болки, трябваше да огранича тренировките си на земя , въпреки че това е едно от най-силните ми оръжия, благодарение на подготовката ми с експерта по граплинг Младен Рашков - който е тренирал и UFC-бойци. Прехвърлих цялото натоварване в стойка, готвих се с най-добрите страйкъри в България и К-1 шампиони – Деян Топалски и Севастиян Костов . И на мача стана ясно , че Агаев няма желание да влиза на размени с мен, а пропуснатите тренировки в партер, доведоха до грешки от моя страна, въпреки това още не мога да си обясня, как след измъкването ми от ключ и при изправянето загубих равновесие и му позволих отново да заеме доминираща позиция. Единственото което бих променил е веднага да атакувам , прекалено дълго го чаках на контра-атака.
Как и къде се готвеше за състезанието?
По-важно е с кой тренираш! Това са хората с които заедно сме пролели пот и кръв в тренировките , които освен ММА бойци са и шампиони в различни стилове и които ми помагат за качествена подготовка, която няма къде другаде да получа: Пейо Мариновски, Григор Новаков, Иван Антонов , Димитър Цветков , Румен и Росен Димитрови, Борис Величков, Никола Дипчиков, Левент, Ради , Цецо, Любо, както и с много момчета от националните отбори по Борба и Бойно самбо- все хора за които тренировките са неразделна част от живота им . Тренирам двуразово , готвя се целогодишно , а не когато се появи конкретен мач. Хората с които тренирам имат дългогодишен опит и са едни от най-добрите не само в България, непрекъснато разширяват познанията, а също така благодарение на контактите си водят и чуждестранни треньори с които да обменяме опит.
Предстои ти двубой в Австрия на 20-ти март. Ще разкажеш ли малко повече за това събитие?
Това е нова верига Victory Combat Sports , собствениците и до сега са били съорганизатори на различни гали и сега са решили да направят нещо по-мащабно. За тази година са планували три издания, като имат проект, някои от тях да бъдат извън Австрия. Оказа се, че следят изявите ми от доста време и след като Деян Топалски се би вече в Австрия, чрез него направиха контакт и ме включиха в основните мачове , като моя ще е co-main event. Списъка с участниците е интернационален, което показва че организацията иска да започне с летящ старт.
Следят моите и на Деян изяви и след всяко събитие в което участваме ни питат , дали сме добре имаме ли контузии.
Противникът ти този път е холандец, какво знаеш за него?
Има повече загуби от колкото победи, но загубите му са от топ-бойци примерно от Валентин Овърийм - брата на Алистър, явно не е случаен противник. За съжаление намерих много малко видео от мачовете му, това което ми направи впечатление е, че има силни удари в следствие на кикбокс опита си и К-1 мачовете които има, винаги започва агресивно мача.
Какви други участия си планувал за тази година?
След мача във Виена, едно първенство по Джудо, което ще ми е генерална репетиция за европейското първенство по Бойно самбо 13-15 май в София. За ММА мачове имам някакви очаквания, но твърди дати от сега ми е трудно да кажа, след като нямам потвърждение от организаторите. От руска организация искаха да участвам на 25 март, но при евентуална контузия на 20-ти март, няма как да се възстановя за 5 дни. В такива мачове представлявам не само себе си, но и България и трябва да съм напълно боеспособен. Имам още няколко покани за ММА-мачове, ще избирам къде да участвам ,според това кой е бил коректен в отношенията си с мен. Като ще се стремя между тях да има достатъчно време за подготовка. Към края на годината има европейско по Санда и световно по Бойно Самбо , но участията ще ги преценявам според тренировъчно-състезателния план и според участието ми в ММА-мачове.
Кога и как започна да се заминаваш с ММА? Знаем, че преди това си се занимавал с джудо, но какви са другите бойни изкуства / спортове, които си практикувал?
Специално с ММА от 2001г. Преди това съм тренирал съм какво ли не, кога по отделно, кога по две неща наведнъж навремето в залите имаше много хора, а местата където можеш да тренираш бяха малко .
Най-много тренировъчни години имам в Джудо при Емил Прокопов , Анжелина Янева в клуба на Софийския университет”Св.Климент Охридски”. В нашия клуб се отделяше много внимание на борба в партер , което в последствие се оказа ценно за мен. На първите турнири по свободни двубои в София 1990 и 91г, бях в публиката и не вярвах, че някога ще съм готов да участвам. Тогава българи започнаха да участват на "Рингс" в Япония и в пресата се появяваха от време на време статии. По-късно, така се случи, че в националния отбор по бойно самбо тренирах под ръководството на Стоян Саладинов, който е тренирал първите наши участници в "Рингс".
Преди да участвам на ММА имах участия на състезания по различни правилници: традиционно Джу-джуцу , Граплинг, Санда – където имам световна и европейска титла.
Исках да се уверя, че имам познания, както в хватови така и в ударни бойни изкуства и няма да се хвърля в нещо абсолютно непознато. Същото съветвам и трениращите при мен, първо участия в различни дисциплини след това участие на ММА.
Как минава денят ти? Спазваш ли специален режим?
Графика ми е тренировка-работа –тренировка. Подбирам това което ям за да може организма ми да набавя достатъчно енергия за тренировка, като внимавам да не трупам излишни килограми , пет хранения на ден, като въглехидратните приеми са преди тренировките.
Кое смяташ е твоята силна страна в ММА – страйкинга или граплинга?
За да имаш успехи в ММА трябва да имаш комплексна подготовка, не пренебрегвам нищо, затова и освен в ММА , продължавам да участвам и на други състезания, за да проверявам и усъвършенствам възможностите си в различни направления. Като страйкинга и граплинга необходими за ММА са доста различни от класическите им варианти и също ги отработвам в отделна тренировка .
Обикновено излизаш за двубой под съпровод на песента на Стефка Съботинова – „Притури се планината”, което кара всички ММА фенове в залата да настръхнат, тъй като това е една от най-българските песни. Защо обаче точно тази песен? Има ли нещо с което тя да е специална за теб?
И аз настръхвам от тази песен, дава ми допълнителен заряд за мача.
Кой двубой е бил най-запомнящият се за теб и кой най-труден?
Моите мачове са били все срещу силни противници и помня всички с напрежението и адрелина който носят. Приемал съм двубои на основната си категория до 93кг ,както и на тежка категория ,когато не съм имал противник на полутежка. Имам два мача с Благой Иванов преди да започнем да тренираме заедно, а първия от тях беше особено кървав. Бил съм се със „сръбския Фьодор” (един от прякорите на А.Радославлевич) - там стана нещо интересно, шест месеца след победата ми разбрах ,че организацията под чиято егида беше галата е присъдила загуби на всички българи. Най-сладко е да биеш на „чужд терен” по-тежък съперник , така стана със Змарандеску , бях извикан четири дена преди мача и румънците бяха сигурни, че най-добрия им боец няма как да загуби. Същото се случи и в Хабаровск , когато в гърмяща зала с 8500 души настъпи гробна тишина- не можаха да повярват ,че любимеца им лежи нокаутиран, след това не помня колко автографа раздадох.
Има ли съперник срещу когото би искал да се биеш отново?
В момента още ме е яд за срещата с Агаев и бих искал да се срещнем още веднъж , надявах се да стане още на европейското по Бойно Самбо през май, една седмица след срещата ни - аз спечелих държавното първенство по Бойно Самбо, но той не се класирал добре на руското първенство, дано да се срещнем в близко бъдеще.
Сигурно гледаш ММА състезанията по света. Имаш ли фаворит сред бойците от UFC, Strikeforce или пък K-1?
Харесвам няколко бойци : Фьодор Емелианенко, Ранди Коутур, братята Ногейра, Дж.С.Пиер, Андерсон Силва, Дан Хендърсон, от тях може да сe научи много, като техника и тактика на водене на боя.
На какво ниво според теб са свободни боеве в България?
Много пъти са ме питали и винаги съм казвал едно и също: сами се подценяваме, бил съм се и в България и в чужбина, боя на всякъде е един и същ- боли еднакво! Личното ми мнение е ,че спрямо нивото на останалите ММА-гали в Европа се класираме на челните места. Редица български състезатели имат успешни мачове в чужбина, което е едно доказателство за възможностите ни, единственото, което трябва да направим е да си повярваме и да не се подценяваме. Лятото на 2010г. в Констанца ,спечелихме „Битката на Балканите” срещу най-добрите румънски бойци, така, че поне на Балканите сме номер едно.
Какво според теб е правилно да се направи за да се популяризират спортовете като ММА и муай тай у нас?
От една страна много тренировки и стремеж към лично развитие от страна на участници, треньори и организатори. От друга без излъчване по национални телевизии няма да стане. В момента по най-гледаемите медии се промъкват предавания и репортажи на тема ММА в които се говори , че бойците са притежавани от спонсори и се бият за тяхно развлечение. Тази криво-разбрана популярност вреди и с нищо не помага. Бойните изкуства са себеотдаване и усвояване на умения за самозащита, участията на ринга са фаза при която боеца и клуба му проверяват и показват до какво ниво са стигнали уменията му в следствие на тежки тренировки и опит придобит през годините. Това, че някой вижда единствено реки от кръв, строшени кости и крясъци, си е лично негов проблем. За щастие се намират и журналисти, които са тренирали някакъв вид БИ и показват реалната страна на спорта. Голяма е ролята на сайтовете за бойни изкуства, които отразяват събитията, за съжаление се посещават от ограничена аудитория .
Как успяваш да съчетаеш тренировките с личният си живот, при положение, че си и баща на две деца? Трудно ли е човек занимаващ се професионално с ММА в България, да се грижи и издържа семейство?
От много години , първата и основната ми тренировка е рано сутрин, това е единствения начин да можеш да тренираш, да работиш и да имаш личен живот. При добра организация на времето може да се постигне, но определено изисква много лишения. Примерно много пъти съм отлагал лятната си почивка или други ангажименти заради предстоящ мач, планирал съм си времето и изведнъж се оказа, че мача няма да се състои-отнасяш се професионално към задълженията си , а не получаваш професионално отношение. За мен празник, значи ден за двуразови тренировки с почивка за сън между тях. Няма начин да не работиш, времената в които можеше да се тренира без други ангажименти безвъзвратно са отминали. Работя от 16 годишен ,така че това не ми тежи.
Какви цели си поставил пред себе си от тук нататък?
Двойна българска победа на 20 март във Виена, след това на 15 Май е европейското по Бойно Самбо на което ще гоним първа българска отборна титла. На европейското по Санда ще защитавам титлата си и също целта е да постигнем отборна титла за България. Другите държави се съобразяват с нас и не трябва да отстъпваме позициите които имаме.
Твърде вероятно е ММA-срещите ми да са основно с чужденци и там трябва , да затвърдя доброто име на България.
Също така очаквам момчетата, които тренират при мен да продължат своето развитие. Явор Лазаров, Стефан Петров, Слави Студенков имат по няколко титли , а тази година им предстоят няколко важни мача.
В края на интервюто, имаш ли някакво послание за всички фенове на бойните спортове в България?
С постоянство всичко се постига стига да обичаш това с което се занимаваш!
