19 21-10-2012 Gym Opening/ Seminar Magnus Hansson

Семинарът започна на 19.10., когато се проведе отворената тренировка под ръководството на Магнус Хансон, заедно с един от най-добрите му ученици – кафявият колан Оскар Хагман. Над 40 души присъстваха и упражниха едни от най-ефективните техники за преминаване на гарда – т.нар. “Leg drag pass”, придобили изключителна популярност в последно време.

На 20.10. дойде и моментът, в който бе официално открита новата спортна зала на "Були Тим" и СК „Туистед Джу-Джицу”. Новото съоръжение, намиращо се на Бул. „Черни връх” №47 (бивш завод „Витоша”, в съседство с ДАНС) ще бъде една от най-добрите спортни зали в София, като специален акцент е положен върху пригодността й за бойни спортове и силово-кондиционни тренировки. Тя разполага с две помещния с обща площ от 255 кв. м., с необходимите съблекални, бани и тоалетни, както и всички допълнителни условия за провеждането на тренировки по Бразилско Джу-Джицу, ММА и други бойни спортове и изкуства.

Откриването започна с официален коктейл, а след това бе извършен и традиционен водосвет, с който да бъде осветена новата зала.

С това официалната част от откриването приключи и започна подготовка за първият ден от семинара по БДЖДЖ под ръководството на Магнус Хансон, посветен на традиционното БДЖДЖ и играта с кимоно, участие взеха отново над 40 души. Освен момчетата от „Туистед” и „Були Тийм”, присъстваха и представители на различни клубове от страната, както и нашите приятели от македонския „Carlos Maia Brazilian Jiu-Jitsu Macedonia”. Магнус демонстрира различни техники, които несъмнено обогатиха играта на всички присъстващи. Адаптирането на техники от системата на 10th Planet Jiu-Jitsu към играта с кимоно е основен принос на Магнус към системата и това се видя ясно през този ден. Участниците имаха възможност да задават въпроси по различни проблемни ситуации, а накрая всички успяха да се позабавляват и обменят опит чрез няколко рунда приятелски спаринг.

21.10 беше последния ден от семинарът с Магнус. Той отново бе с Но-Ги насоченост и посветен на техниките за контрол, защита и атака от бекмаунт. Всяка една техника бе надградена спрямо предишната и предостави детайлен поглед върху тази важна позиция. Участниците имаха възможност и за ситуационен спаринг, в който да упражнят наученото и да усетят самите техники и движения. По този начин приключи и последния четиричасов етап от граплинг маратона през този уикенд.

Предпазният клапан на тялото

При трениране или извършване на каквато и да е форма на упражнения, се води постоянна война между тялото и ума. Тялото винаги търси пътя на най-малкото съпротивление - то иска да се избегне всякакъв потенциален риск от нараняване. Тази отбранителна тенденция е в резултат на милиони години еволюция.

Не забравяйте, че когато могъщият лъв ловува, той не се цели в най-голямият и най-силен бивол в стадото ... лъвът всъщност дебне слаби, стари, наранени животни,и бебетата на стадото - по лесните убийства. Причината лъвът да се насочва към най-слабата плячка е, защото ако бъде леко ранен, като например ранена лапа, то това би могло да причини на лъва глад до смърт. Ако лъвът не е достатъчно здрав, за да ловува – той гладува.

Всички хищници споделят подобен инстинкт. Изследвано е, че голямата бяла акула (най-могъщата акула в океана), на която са предоставени два еднакви манекена, единият от които рита и се съпротивлява диво, а другият манекен стои перфектно неподвижен, акулата атакува неподвижният … защото другият манекен демонстрира, че ще окаже някаква съпротива. Освен това, когато голямата бяла акула атакува от засада, когато захапва, превърта очите си назад за да ги предпази от нараняване. Човешките същества са хищници и притежават същият универсален "страхлив" инстинкт на ловеца. Това означава, че когато впрегнем тялото си в трудно физически усилие, тялото ви не намира смисъл от него. Тялото ви се иска да бъде толкова свежо, колкото е възможно, така че да може да разполага с резерви, за лов и бягство от хищници - и точно сега вие се опитвате да изразходвате цялата си енергия и рискувате евентуално нараняване за какво? Да свалиш килограми? За да получите трофей? За тялото ви тези неща нямат приоритет. Номер 1 приоритет на организма е оцеляването.

Това е причината въпреки, че може да сме в прекрасна физическа форма, след като сме започнали да бягаме дистанция от 5 км ние чувстваме „товарът на гърба си“ още в пътрвите 500 м на пистата ... може да започнем да се заглеждаме в обувките си, за да видим дали са вързани и да започнем да мислим, че може би трябва да спрем да видим дали са вързани достатъчно здраво ... или можем да започнем да мислим за хипотетична ситуация, защо трябва да спрем да тичаме, като например ако някой ни удари с колата си. Може да звучи смешно, но това е това, което Тялото иска ... то не иска да продължи да работи. Фактът е, че средно статистически човек извън форма вероятно може да пробяга около 15 до 20 км, без спирания. Мислите ли, че е преувеличено? Представете си средно статистически човек извън форма когото преследвате с касапски нож... той ще бяга и бяга!

Сега, ако преследвате някой с месарският нож достатъчно дълго, в крайна сметка той ще трябва да спре ... и когато той спре, ще се е отказал от живота си ... и в този момент, ако той се обърна а вие държите сина му или дъщерята под острието на ножа и кажете "продължава да бягаш, иначе ще убия детето ти ", изведнъж, той ще продължи да бяга още малко... и в много случаи той вероятно ще бяга докато падне мъртъв, което е истинската граница. Историята на маратона идва от гръцката история. Атиняните били във война с персите и в битката при Маратон, Атиняните победил персите, въпреки числено превъзходство четири към едно. Персите отстъпили и планирали да атакуват Атина. На гръцкият войник Phidippides било казано тичай до Атина, за да съобщиш новината за победата и за предстоящата атаката на града. Phidippides, въпреки, че наскоро бил тичал от Спарта и след като се е бил цяла сутрин в тежки доспехи, приел предизвикателството и избягал 42 км и 195 м до Атина. Мисълта за неговите сънародници да бъдат нападнати и убити го мотивира да избга колкото може по бързо, разстоянието от 42км. Той пристига в Атина преди персите, предава Своето послание, и пада мъртъв. Това е мястото, от където съвременния термин "Маратон" идва от и защо разстоянието е 42 км и 195 м , което е разстоянието между Маратон и Атина.

Смисълът на тази историята е, че човешкото тяло е способно на повече отколкото повечето хора мислят. Причината, поради която Средностатистическият човек не може да пробяга, един километър без да спира не е, че той не е способен да го направи – а защото неговото тяло има по-голям контрол над него отколкото волята. Тялото на обикновения човек е настроило своите "предпазни клапани" така, че да го откажат прекалено бързо… тялото на обикновения човек играе прекалено на сигурно. Ето един бърз пример на телесните предпазни клапани в действие ... изправете се сега и се наведете за да достигнете пръстите на краката си ... след като достигнете най-крайната ви възможна точка, задръжте и изчакайте около пет секунди и разтегнете отново ... ще видите, че вие може изведнъж да достигне по-ниско няколко сантиметра!

Това е така, защото тялото ви спирапо-рано като предпазна мярка. Предпазната клапа за Разтягане на тялото е настроена много преди крайната точка за да се предотврати контузия. След като задържите разтягането за малко тялото ви се доверява и ви позволява още малко. Идеята е, че ако спрете когато достигнете първата граница на разтягане, никога няма да знаете, че можете на практика да продължите напред… ще помислите, че сте достигнали лимита си. Когато шофирате и започне да свършва горивото, се включва червен сигнал… но свършило ли е горивото на колата? Не… това е предпазен клапан. С тази метафора наум, бих могъл да кажа, че „червената светлина за горивото“ идва прекалено рано… вероятно със 75% от горивото останало в ресервоара! Ако имате кола на която сигнализира, че е празна, но в действителност резервоарът ви е пълен 75%, ще бъдете недоволен от сигнализацията и ще я закарате да я поправят. Е, на обикновения човек телесната "горивна сигнализация" е много разстояние далеч от истината и трябва да бъде фиксирана.
Как човек може да фиксира тази вътрешна сигнализация на гориво в тялото си?
Всичко започва с ума, Силният ум има безкрайна власт над тялото. Достатъчно силен ум може да изиска от тялото до 100% от лимита му - което е смърт. Опитвам се да Ви покажа как да отключите истинската сила на ума си - но не се притеснявайте, не е нужно да се умира! Има по-добър и по-точен "клапан на безопасност" на тялото... и той не е когато сте на път да припаднете или повърнете... той е когато загубите контрол над червата си. Буквално, това е когато си опикаете гащите. Когато тялото доближи до своят лимит, то губи контрол над червата... Ето защо е обичайно да се видят маратонци от световна класа които уринират или дефектират в гащите докато бягат... защото на това ниво, това което отличава шампионите от 2-рото място е всеки малък сантиметър към смъртта. Подобни случаи се наблюдават и при тежкоатлетите във вдигането на тежести.