На 78-годишна възраст почина първият българин олимпийски шампион Никола Станчев. Скръбната вест бе съобщена от федерацията по борба. На игрите в Мелбърн'56 Станчев печели злато в свободната борба.
В кариерата си има и сребро от турнира за световната купа в Истанбул същата година. Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас). През въпросната 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг.
----
В света има един единствен борец, спечелил олимпийска титла само с убедителни победи с туш. Това е мъжът от странджанското село Твърдица, който открива българската златна серия на най-престижните международни игри – първият ни Олимпиец Никола Станчев Николов.
За Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. заминава изключително добре подготвен български национален отбор по борба (снимка 2), а сред многото имена в него се откроява това на Никола. За пръв път в нашия лагер се говори за съзтезател, достоен за титлата. Сензацията гръмва още в първата среща на Станчев, който побеждава с две на нула точки сочения за сигурен шампион грузински борец. Във втората се изправя срещу японския състезател, когото два пъти е побеждавал с туш, в Полша през 1955 г. и непосредствено преди Олимпиадата на турнира за световната купа в Турция. При едно прехвърляне обаче, след което го тушира, австралийскиге съдии отсъждат победа за японеца. Според тогавашния правилник след такава загуба, за да спечели титлата, борецът е трябвало до финала, а и на него включително да побеждава само с туш. Никой никога няма да си спомни името на съдията, жестоко "порязал" надеждите ни за първо олимпийско злато, но 50 години по-късно, ние трябва да сме му благодарни, защото с това негово отсъждане започва красивата приказка за българския спорт. Така се създава първият ни спортен Герой.
Бай Кольо, както го познават поколенията борци след него, със сигурност си спомня думите на треньора Райко Петров след срещата: "Само с туш трябва да побеждаваш, за да продължиш".
Идва ред на срещата с германския борец. Станчев два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. И в двете срещи германецът се "крие" по тепиха и оставя българинът да напада. Затова за да го тушира, трябва да го надхитри. Срещата започва, а нашият се прави на отчаян и примирен със загубата. Немецът връхлита, а той само се отбранява. След няколко остри атаки, от българската скамейка се чува "Давай!" и след секунда германецът е в туш.
На полуфинал 26-годишният Станчев среща 36-годишния ветеран Лимбланд от Швеция, който също трябва да бие с туш за да се прокрадне до финала. За надхитряне и дума не може да става, шведът има толкова международни срещи, колкото целият български отбор още не е изиграл. Затова пресата на Никола започва от първата секунда на срещата. 3 секунди преди гонга, когато надеждата за победа вече се стопява, Лимбланд "прелита" над странджанското момче и е забит в туш.
Във финалната среща, за да има истински щастлив край, Никола Станчев се изправя срещу непобедимия американец Дейвид Хоч. За малко мачове наистина важи терминът "здрава борба", но този е от тях. Според правилника всеки от борците трябва да остане в партер 30 секунди, докато противникът му се опита да го тушира. Пръв в партер е българинът. Хоч го хваща в най-добрата си хватка "вълчи капан" и след секунди от носа на Никола вече тече кръв, заради липса на кислород. "В този момент щях да се откажа", споделя той по-късно. Но... съдиите бият гонга за лекарска почивка. И непобеденият Хоч застава в партер. Хватката, с която Станчев отвоюва 90% от победите си е "Чарека" . Тя му носи успех и този път, като ударът в земята на 80-ина килограмовото тяло на американеца е толкова силен, че след обявяването на победата той остава неподвижен на тепиха. ЗЛАТО!
След триумфалното завръщане в Народна република България Никола продължава да се бори. Единайсет пъти е шампион на България – осем пъти на свободна и три на класическа борба. Печели и балканската титла. Но на други първенства не участва. Петнайсет години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва, се отдава на семейния живот и народните борби.
Предпоследната къща по улицата. Няма как да сбъркате малката барачка. До нея има гумаджийница", указва жител на бругаското село Твърдица пътя към къщата на първия олимпийски шампион на България - Никола Станчев. Малко по-надолу изниква въпросната сграда. Постройката има странен вид. Прилича на морско бунгало. До нея има малко по-голяма къща с надпис "вулканизатор". По средата на двора се шири изкоп. Малкото свободни пространства са отлично подредени. Вляво има асма, а в дъното се виждат коловете на градината.
"При бай Кольо ли идвате - пита младеж с вързана на опашка коса зад оградата. - Сутринта дойдоха да го вземат с кола. Канен е на народни борби в Писменово, близо до Приморско. Чакаше ви, но хората много настояваха и едва не го отмъкнаха насила."
От къщичката се показва и усмихната възрастна жена. Тя се окзава съпругата на легендарния борец.
"Ако искате, отидете на борбите или го изчакайте - предлага Елена. - Трябва да се върне днес. Имайте предвид, че е канен в една къща. Така че преди 10 вечерта няма да си дойде. Другият вариант е да дойдете утре рано сутринта. Направо му се обадете, за да се разберете."
По телефона Никола Станчев звучи леко развеселен. Той потвърждава, че сутринта ще бъде на линия в своя дом.
"Но елате по-рано, защото ще дойдат да ме вземат за други борби - предупреждава легендата. - Сега им е сезонът, макар че случайно се покриват с идващата олимпиада."
Следващата сутрин Бай Кольо излиза да ни посрещне още щом чува пристигането на автомобила.
"Направо влизайте, отключено е - казва Станчев, докато се подпира с патерица. - Идвайте под асмата. То е още рано, но си е по добре на сенчица."
Отблизо жилището на бореца изглежда още по-малко. На вратата висят ленти срещу насекоми, а изкопът в двора свършва на метър пред входа на постройката. Бай Кольо вече се е настанил на масата. Няма търпение да започне за хиляден път разказа си за епичната битка, след която се завръща в България със златен медал. Преди това той обяснява, че изкопът е за основите на нова къща. Тя ще замени старата барака. Надява се постройката да бъде вдигната до септември, когато захладнява.
"От осем години си живеем тук с бабата - разкрива олимпийският шампион от Мелбърн 1956 г. - Много си е хубаво. Навсякъде е тишина. Въздухът е страхотен. Спя като агънце. Освен това си ми е родното село. Сегашната къща е мъничка, но със съпругата Елена сме доволни. Имаме си една прибрана стаичка, където живеем. Лошото е, че преди две години си счупих крака. Няма как, ходя с патерица. Не може да се възстанови."
В този момент жената на легендарния борец идва с кутия бонбони и панерка пълна с плодове.
"Сега ги набрах. Нектарините са много сладки, сливите също", казва с усмивка Елена, която е спътница в живота на легендарния борец от половин век.
В това време бай Кольо пали цигара от кутия "Ева слим". Докато тече историята той не спира да маха с ръце и като опитен разказвач да увлича слушателите в драмите на своя живот.
"Тръскайте на земята без да се притеснявате - уверява борецът. - Едно време нямаше такива цигари. Много неща се промениха. Да знаете само колко време трябваше да пътуваме до Австралия за олимпиадата. Цели седем дни. Вози ни една белгийска компания. Спирахме да нощуваме. Сега всичко става най-много за два дни. С този полет станах половин космонавт. На екватора като започнаха едни пропадания. Стисках здраво, за да не повърна. Баскетболистките окапаха самолета. Гадеше ми се, но издържах."
След невероятно тежкото пътуване олимпийската делегация пристигнала в Мелбърн. Борецът Станчев разбира, че го чака здрава битка. В неговата категория до 79 кг в свободния стил имало 20 състезатели.
"Разделиха ни на два потока - разказва своите спомени Бай Кольо. - Бях в по-силния. Познавахме се почти всички. В първия мач победих Схиртладзе от Съветския съюз. След това имах лек съперник - японецът Кацурамото. Не знам какво стана, но ме надви. Нещата станаха много лоши. Нямах право на грешка. На всичкото отгоре трябваше да бия всичките си съперници до края с туш."
Истинският поход към титлата започва срещу германеца Щер. Българинът започва нетипично за него - доста плахо. Съперникът му решава да атакува, но точно това е неговата грешка. Мълниеносна контра, последвана от туш. В следващия двубой противник на най-популярния жител на бургаското село Твърдица е шведът Линдбланд.
"Беше страшен сблъсък - припомня си Станчев. - Отстрани моят приятел и съотборник Петко Сираков не спираше да ме окуражава. Шведът имаше повече мачове зад гърба си отколкото целия ни национален отбор. Беше на 36, а аз на 26. Оставаше много малко време, но успях да затисна противника. Реферът даде туш. Попитах колко време е имало до края. Казаха ми - 3 секунди."
Последната битка е срещу американеца Ходж. В началото Станчев взема много точки, но това не му върши работа. Златото може да бъде спечелено само с туш.
"Хванах го за двата крака, вдигнах и го изсипах на земята - описва схватката бившият борец. - Два-три пъти така ставаше, но той се съвземаше."
Вълнението по време на разказа взима връх и Бай Кольо започва да ръкомаха сякаш наистина се опитва да се отскубне от хватка.
"Непрекъснато ме дебнеше за вълчи капан - продължава с разказа Станчев. - За малко да ме разчекне и да ми изкърти ръката. Тогава мачовете бяха по 15 минути, а не както сега - по 5. Сираков продължаваше да вика, а полицията не можеше да го укроти. В един момент американецът ме изтърва. Веднага го хванах в черек натиснах го по гръб и чух как реферът отсъди туш."
Преди да продължи историята с връщането от Мелбърн пред двора на Бай Кольо спира джип. От него излизат двама приятели на великия борец. Те са дошли да го вземат, за да ходят на поредните народни борби.
"Няма как да им откажа на хората. Има си традиция веднъж в годината да се правят подобни съперничества", обяснява Станчев
Идването от Австралия преди 52 години също е изпълнено с драми. В Гърция българите не са пуснати да отлетят. Затова се прибират с влак. На гарата сред посрещачите е и булката Елена. Хората са полудели от щастие и едва не задушават жената.
"С много зор успях да я спася, голяма радост, голямо нещо - продължава Бай Кольо. - Прибрахме се на село, където бяха приготвили един коч."
За разлика от сега през 50-те години успехите на спортистите не са оценявани с финикийски знаци. Премиите са доста скромни. За уникалното си постижение Станчев едвам събира пари за мотоциклет ИФА. Дори прибавя известна сума, която е скатал от преди. Купува машината от близкия бургаски квартал "Меден рудник".
"Най-ценното нещо от цялата работа беше медалът - признава Станчев. - Тежеше 200 грама чист метал. Специално ходих на златар, за да го провери. За нещастие едни хора ми го загубиха. Така и не разбрах дали някой не го е откраднал."
В Бургас решават да направят Алея на спортиста. Местният съвет иска да се вдигнат бюстове на легендарни борци като Никола Станчев, Боян Радев, Еньо Вълчев и др. Освен това общинарите са предвидили да отлеят първия златния медал на България от олимпийски игри.
"Дълго време ме склоняваха - кахъри се Бай Кольо. - Накрая се съгласих след много кандардисване. Отидохме в ателието на скулптура Чуковски. 3 дни позирах. Непрекъснато носеха разни агнета и каси с коняк. Скулптурът умря, умря и медалът. Дълго време го търсих по музеи и по какви ли не други места. Никой не можеше да ми каже къде е."
Станчев отдавна е отписал медала, когато на едно събиране случайно подхваща разговор с Иван Славков.
"Батето обеща, че ще помогне - сеща се борецът. - Той имаше връзки в международния олимпийски комитет. От там пратиха дубликат. Лично Славков дойде да ми го донесе. Сега съм го оставил в Бургас."
77-годишният ветеран до ден днешен не страда от липса на внимание. Оправя се с парите. Освен това градината зад къщата дава достатъчно. Малката стаичка в бараката е скромна. Над леглото има железен лост, който помага на Бай Кольо да става. В помещението място намират масичка с класическа мушама на цветчета, както и шкафче с дателка. В горещите дни вентилатор разхлажда въздуха. Ако стане много жежко, Никола Станчев си прави разходка до близката горичка.
Пече по 150 л ракия
Никола Станчев е един от малкото бургазлии, които обичат да пекат ракия от сливи. Легендарният борец всяка година вади достойно количество.
"В моя край повече наблягат на лозето - признава Бай Кольо. - Имам си седем дръвчета сини сливи. Миналата година извадих 100 л сливова, а от гроздето станаха 46 л."
През тази година Станчев очаква още по-добра реколта. Той прави и по стотина литра вино на година. Повечето го раздава на приятели.
"Не съм голям фен на виното, закърмен съм в село и си предпочитам ракийката", смее се първият ни олимпийски шампион.
За мезе винаги се намират зеленчуци от спретнатата градина зад къщата.
Винаги пее на събирания
Бай Кольо винаги е душата на всяка маса. Освен със страхотните истории за спортните си години той често подхваща някоя и друга песен.
"Умирам за народни песни - признава Станчев. - Като тези от нашия край - странджанския. Не мога да се стърпя, когато се съберем хубава компания. На 3-4 ракии се включвам в рециталите."
Любовта към музиката кръщава и домашния любимец. Малкото куче, което се мотае в краката на своя стопанин, се казва Росица Кирилова.
Случайно става борец
Житейският път на Никола Станчев с борбата на сериозно ниво се пресича съвсем случайно. Това става перз 1949 г. Младежът е привикан в Ямбол, за да свидетелства по дело.
"Във влака се засекох с борците от Грудово - спомня си Бай Кольо. - Те отиваха на републиканско първенство. Викаха ме да дойда с тях. По това време вече имах успехи на народните борби"
Станчев имал голямо желание да продължи към столицата, след като делото в Ямбол се отложило. За съжаление нямал пари за билет. Принуждава се да събира стотинки на гарата. Изкарва късмет и се качва във влака за столицата.
След две години той вече е привлечен в ЦСКА. Влиза и в националния отбор, след което започват и неговите международни успехи.
материалът е цитиран от Daobg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар