05.10.2011 Любов с боксови ръкавици в "Седмичен Труд"

Дори и да има такива двойки по света - и тя, и той да са професионални състезатели по смесени бойни изкуства /ММА/, броят се на пръстите на едната ръка. Но у нас други двама като Илияна Илиева и Севастиян Костов няма - заедно са и в спорта, и в живота. и тъкмо в този спорт, който ние, непросветените, свързваме само с болка и кръв, са намерили любовта.
Бил с боксови ръкавици, когато тя го видяла за първи път. Неин близък я довел на състезание да викат за приятеля му. Представяла си го много едър, широкоплещест и мускулест, нещо като Терминатора, но Севастиян не се припокривал с екранния образ на боеца. Ха всичкото отгоре, вместо да победи, което в залата очаквали, получил аркада и прекратили мача. "На мен ми стана гадно - кръв тече от веждата му, а никой не го бърше - спомня си Илияна. - Грабнах едни салфетки, спуснах се да му ги подам, но той се обърна към мен и ми каза: "Не, опитвам се да ги откажа." Засмяхме се - хареса ми, че е готов да се майтапи и прояви чувство за хумор в онзи момент."
После му признала, че от години всъщност е искала да тренира някакъв боен спорт, но родителите и били категорично против. А кипяла от енергия - не била от децата, дето си играят пред блока или гледат цял ден телевизия. Записали я на спортни и латино танци, но и се паднал партньор, който не се справял и не стигнали до състезание. "Накрая набих момчето и нашите ме спряха от тренировки: щом се биеш, няма да ходиш на танци!" Тренирала лека атлетика, модерен балет,
ИГРАЛА ХОРА И КЛАСИЧЕСКИ ЕКЗЕРСИСИ
Затова, когато започнала да тренира кикбокс, трябвало и време, за да забрави балетните стъпки. "Риташе по един абсурден начин - с изпънати колене, на пръсти, което много ме ядосваше - спомня си Севастиян. - Докато се научи да си рита както си трябва. Но придобитата в балета и в леката атлетика гъвкавост, динамика, координация се наместиха и ако в началото и пречеха, сега тези качества и помагат."
Той пък влиза в боя като тийнейджър - 14-годишен се записал в родния си Бургас да тренира кикбокс. Искал, както повечето дребнички и слабички отличници, да стане як и да може да се бие. Растели заедно с братовчед, с който обичали да се поступват и дядо им се опитал да придаде спортен израз на двубоите им: вечер им организирал състезания по борба и на фона на националния химн награждавал победителя с някакъв медал от художествена гимнастика, а другия - със сребърен по борба, останал от спортни победи на хора от родата. Тренировките си казали своето: "Тази детска агресия започна да се разсейва, престанах да се бия за глупости, започнах да мисля за състезания и се пазех да не се контузя в някакъв уличен бой. А пък родителите ми се сдобиха с инструмент да ме контролират: ако имах слаби оценки, не ме пускаха на тренировка", разказва Сево.
Вече 16-годишната му спортна биография е богата на участия и победи: Севастиян Костов е многократен национален и международен призьор от аматьорския и професионалния ринг по кикбокс, който е минал през различни школи и стилове, като таекуон-до, джит-куон-до, кьокушинкай-карате, самбо, бразилско джу-джитсу. А откакто и Илияна започнала да тренира с него и да се състезава, опитал вкуса и на
СЕМЕЙНАТА СПОРТНА СЛАВА
"Всъщност, аз три години и пречех да се състезава, търсех оправдания и причини, за да не играе - признава Сево. - Започнахме да тренираме в една зала, при един треньор, но аз бях този, който я спирах - някак не приемах, че приятелката ми ще се бие. Но тя се записа за първото си състезание, без да ме пита."
"Точно месец преди сватбата имах мач и всички се притеснявахме да не получа някаква контузия, че каква булка ях да бъда с насинено око", смее се Илияна. Но сватбените снимки са документирали, че тия страхове са били напразни. Ала онова свиване под лъжичката, когато другият излиза на ринга, сигурно никога няма да се притъпи. "Нописуемо е вътрешното усещане, което изпитвам, когато Сево отива на състезание - казва Илияна. - В нашите среди има такава приказка. "Бой кантар няма": не знаеш какъв ще е ударът, къде може да попадне. Затова ме е страх да не го ударят лощо, а когато го ударят, ме хваща яд... Двамата сме си говорили, че когато решим да да имаме деца, и двамата трябва да спрем да се състезаваме - невъзможно е да съм бременна и да го гледам на ринга - разкъсвам се от напрежение, което ще е противопоказно за една бъдеща майка."
И Севастиян признава, че му е "ужасно неприятно", когато тя е на ринга. Казвам им, че може би тези страхове ги доближават донякъде от преживяното от родителите им по време на техните срещи. "Майка ми идва на мачовете на Сево, вика за него, но
КОГАТО ИГРАЯ АЗ, НЕ СТЪПВА В ЗАЛАТА
- казва Илияна." Той пък си спомня, че баща му веднъж идвал да го гледа, но не повторил: "Обаче с годините приемат по-спокойно участията ми и добиха някаква сигурност в мен, гордеят се, като отида да се състезавам, въпреки притесненията си."
Откакто са заедно, Илияна и Севастият са неразделни не само в залата, а и в работата си. Той ,инженер по образование, се занимава със строителни проекти, тя, биолог, е негов асистент. Двама са и денем, и нощем, но не виждат в това никакъв риск за отношенията си. "Защото навсякъде и във всичко сме екип, което е по-скоро плюс за нас - казва Сево. - Добре е да съм с жена си на тренировка, защото един професионален атлет е всеки ден по няколко часа в залата. Сутрин ставам рано и тренирам час-час и половина преди работа. После, от 8 вечерта, съм пак в залата и се прибирам към 11 - ако съпругата ми е през цялото време у дома и и липсвам, този режим няма да и хареса." Той ми е не само мъж и треньор, а и най-добрият приятел - казва тя. - Забавен е, отговорен е и имаме много общи интереси - обичаме кино, кучета, пътуване."
А в петък вечер обичали, казват ми, да се бият: "Вадим ръкавиците и заставаме спаринг един срещу друг. Той понякога ме дразни, демонстрира колко по-техничен е от мен, аз пък се ядосвам и гледам да го ударя мръсно, да му покажа, че и аз мога..." Питам ги възможен ли е, в такъв случай,
СЕКСЪТ В ПЕТЪК ВЕЧЕР,
след боя? "Защо не! Изкарали сме си агресията, нищо лошо не е останало помежду ни", казват двамата. И бързат да уточнят, че не се карат, но когато се случело да се посдърпват, Илияна просто млъквала. "Но тя не може да мълчи и рекордът и, който съм засичал по часовник, е десетина минути", смее се Севастиян.
Ако той я учи да се бие, тя пък го карала да танцува. За сватбения танц настояла дори да се подготвят при преподавателка. Той не искал, тренирал за състезания, но Илияна налучкала спортната формука: "Може ли да се явиш на състезанията подготвен, а на сватбата си да отидеш неподготвен?!"
Питам ги дали им се е налагало извън залата да използват бойните си умения. Севастиян признава, че отдавна не го е правил и не би рискувал да жертва месеци подготовка за някакво тъпо сбиване. "Когато тренираш, не си способен да се биеш по улиците - подкрепя го Илияна. - Но имах случай, в който един колега ми се подиграваше, че тренирам боен спорт, предизвикваше ме да го ударя... Е, по някое време не издържах и с един прав го ударих. Той падна, разсърди се, стана много неприятно. После треньорът ми и Севастиян ми се скараха, че съм проявила слабост, че това е непрофесионализъм. Оттогава реших, че повече няма да се сбивам."
Тя е дипломиран масажист по класически, антицелулитен и спортен масаж, консултант е по хранене. Затова менюто и готвенето са изцяло неин приоритет - не пържи, използва само захтин вместо олио, готви на тиган без мазнина, ядат /по 5-6 пъти на ден!/ главно месо, яйца, зеленчуци, а захар изобщо нямали вкъщи, само мед. И двамата не пият, нито пушат. Севастиян казва, че спортът го е предпазил от тия пороци: "Тренирам от 14-годишен - нямало е кога да се науча на цигарите и алкохола. Когато се състезава от малък, имаш възможност да се доказваш по различен начин и да получаваш признание."
Разделям се с младото семейство професионални бойци от клуб "Були Тийм" в навечерието на важни срещи. Точно днес, на 5 ноември, и двамата ще се бият в Самоков на професионални състезания. Дано успехът да е с тях! Но със сигурност с тях е любовта и с нея имат шанса да посрещнат всяка своя победа с двойна радост, а при несполука - двойно по-леко да понесат всяка загуба.
ЕМИЛИЯ ДИМОВА