Помествам едно интервю със Стоян Саладинов, което изрових случайно.Стоян Саладинов е един от неизвестните за обикновенния човек велики хора които имам честта да познавам.Имах честта да се състезавам в националния отбор по Бойно САМБО, и да тренирам заедно с него като национален треньор:
Когато България за 1-ви път се нареди 2-ра отборно след Русия на Европейското първенство в Правец.
За втори път Стоян Саладинов беше в моят ъгъл когато победих аременският шампион (спряган за един от фаворитите в моята категория) на световното в Прага, където Росен Димитров стана първият български шампион по Бойно САМБО.
И за трети път изживях наживо да видиш българинът Благой Иванов да триумфира над най-титулуваният боец в света Федор Емилианенко в неговият град Санкт Петербург на което световно първенство и Росен Димитров дублира световната си титла от предходната година.
Огромен българин и човек с гигантско сърце, чиито думи съдържат много искренна мотивация за всеки Българин и атлет:
Стоян СаладиновИнтервюто е публикувано в сайта на
Национално Движение "Деца срещу дрогата"Б.Ранева
Г-н Саладинов, представете се на нашите читатели, представете се на децата от нашето Движение.
Стоян Саладинов
Казвам се Стоян Саладинов. Роден съм в село Долни Окол в много бедно семейство. Започнах да тренирам като дете в “Левски Спартак”, продължих с борба свободен стил с треньор Христо Бахаров, после се захванах с джудо и самбо. В 10 -ти клас бях вече шампион на юноши, младежи и мъже едновременно. След това влязох в националния отбор, където 16 години бях национален състезател по самбо, национален състезател по джудо. Седем пъти бях шампион по самбо, многократен шампион по джудо, трети на социлиадата, шампион съм и по карате. След като завърших Академията, се ожених. Г-жа Джунджулова от “Левски Спартак” ми каза, че има такава професия – да учиш полицаите да се защитават, да защитават и другите хора и вече седемнадесет години аз правя това – обучавам полицаите. Седемнадесет години съм треньор на специалния отряд за борба с тероризма. Отговарям за неговата специалната и физическа подготовка и съм щастлив, че правя това, което обичам. Убеден съм, че това е моята мисия – да помагам на учениците ми да оцеляват и те да помагат на другите хора. Най-голямата ми гордост е залавянето на опасни престъпници и спасяването на деца, защото отвличането на деца е също терористичен акт и тогава се намесваме ние. Целият ми живот, всичко мое са подчинени на тази мисия. Аз вярвам в това. Вярвам в приятелството, вярвам в Бога и в това, че съм дошъл на този свят да помагам на хората. Но зад всичко това стои огромен ежедневен труд. За мен постоянството и трудолюбието са най-важните качества. На международни семинари ме видяха и така започнах да водя занятия, което е голяма гордост и признание за България, а също и за моите приятели и близки. Семинари водя в целия свят – в Австрия, Германия, Испания. Сега очаквам покани за Франция и за САЩ. Искам само да кажа, че това не са любителски семинари, а професионални. Обучавам мои колеги инструктори в отделения, сходни на нашите полицейски. Това е невероятно вълнение и чест за мен – да се изправиш и да водиш семинари пред колеги от целия свят. Вече казах в какво семейство съм роден – изключително бедно. Дошъл съм сам в София и всичко съм постигнал сам. Затова съм изключително щастлив за това, което съм направил и това, което правя всеки ден.
Б.Ранева
Вие сте личен треньор на единствения българин, световен шампион по бойно самбо. Разкажете как стана това.
Стоян Саладинов
Предложиха ми от Федерацията по самбо да стана треньор на националния отбор по бойно самбо. Бойното самбо и свободните двубои са най-близки по подготовка и методика до тези на командосите. Консултирах се със семейството си и тогава дадох съгласието си. Обикновено това себеотдаване на спорта, на работата е винаги за сметка на семейството. Тук е мястото да благодаря на съпругата си, на майка си и на децата си, че въпреки причинените тревоги и вълнения, съм срещал тяхното разбиране. В тези години два пъти съм бил раняван, изпълнявал съм мисии в чужбина. Всяко отиване на мисия е свързано с голямо безпокойство за близките ми. Някои мисии са били по-продължителни и през цялото време те са се притеснявали за мен, но са ме разбирали. Затова, когато не съм на акция, не съм в екстремална ситуация винаги съм със семейството си и се съветвам с тях. Така съпругата ми се съгласи и аз станах треньор на националния отбор. Тази дейност е свързана с всеотдайност, с часове на безкраен труд и тренировки. При състезания тренировките са продължителни и ежедневни. Момчетата ме приеха от самото начало, защото видяха, че за мен няма дружества и интереси, за мен има само България. Осъзнавам и съм благодарен на спорта – джудо и самбо – слагам ги на едно място. Аз съм един от първите военизирани състезатели в “Левски”. Това ми помогна много. Подготовката на бойците си приличаше много с подготовката на бойното самбо. Момчетата ми повярваха. Така ги настроих и надъхах за тренировки, че резултатите не закъсняха. Първият европейски и първият световен шампион по бойно самбо, втори в Европа, трети света сме. Росен казва, че аз съм го направил. Аз му бях треньор, аз го дооформих. Това е голяма гордост – да застанеш на стълбичката заедно с руснаците и белорусите. На едно стъпало бяхме с Фьодор Емиляненко, който е най-големият боец в света. Досега той има над сто двубоя и нито една загуба, никой не го е побеждавал. На това стъпало лично съветникът на Путин по въпросите на сигурността и борба с тероризма генерал Азнаханов го награди с най-високото отличие, което се дава на гражданите на Русия, за това, че стана световен шампион. Това е много вълнуващо. Ето ги последните завоевания – световната и европейска титла на Росен Димитров. Аз, разбира се, обичам и другите момчета, те също имат потенциал и вярвам, че на следващото световно първенство те също могат да станат медалисти. Чакаме го, готвим се за него. Лошото е, че тези хора, които трябва да защитават интересите на спорта, не му обръщат внимание. Но ние работим, организираме се сами, с приятели, с роднини. Тези, които могат, помагат на националния отбор и вярвам, че ще има още победи, още медали за България. Ще има с какво да се гордеем.
Б.Ранева
Ще Ви върна към детството. Вие сте започнали да тренирате още като дете, а това е свързано с много труд. Как Ви мотивираха или Вие сам се мотивирахте да се трудите и да тренирате успешно? Как не сте се увлекли по някои лесни нездрави удоволствия, например наркотиците?
Стоян Саладинов
Още като ученик по купони можех да наблюдавам децата, които бяха по-слаби характери и нямаха такава ценностна система като мен. Те бяха податливи на алкохол, цигари. Опитваха се и мен да ме привлекат. А понякога не ме приемаха, защото бях по-различен. Не пушех и не пиех, и те мислеха, че няма да им пасна. Но на мен не ми пречеше да се веселя с тях, без да пуша и пия. Периодично се срещаме съученици и знам, че тези, които започнаха с пушенето и пиенето, се провалиха напълно – станаха алкохолици и не се реализираха в живота. При срещите на съучениците от техникума беше същото. Тези, които започнаха с алкохол и цигари, а след това и с наркотици – сега са пълни развалини, провалиха си живота, не постигнаха нищо. Трябва да знаеш какво искаш (да постигнеш) в този живот, да имаш цел. Мога твърдо да кажа, че спортът е нещо, което много силно и успешно може да се противопостави на наркотиците. Спортът е най-силното средство, което може да те спаси да не се подхлъзнеш. Особено, когато работиш при добри треньори. Когато си в отбор, ти живееш от състезание до състезание. Спортистите са отговорни пред треньора си, пред отбора си, пред родителите. Когато постигнеш някакъв успех, той те ангажира още повече. Ти не можеш да разочароваш всички, които са ти се радвали, обичали и вярвали в теб. Питат те кога е следващото състезание, пак ли ще има медали. И ти не можеш да ги разочароваш. Споделената радост е двойна радост, споделената мъка е половин мъка. Когато радваш хората и близките си – това е страхотно! Винаги, когато се върна на село и хората видят колата ми, идват при мен. Те ме уважават. В София живея повече от тридесет години и в квартала, в магазина виждам – хората ми се радват и ме уважават. За тях е удоволствие да те поздравят, да те пипнат. За тях ти си щастлив, успял човек. Това е страхотно усещане. И ти не можеш да ги разочароваш. И пак ще повторя – само спортът, най-вече спортът може да отклони децата от наркотиците. Важно е детето да намери това, което обича като спорт и трябва да попадне на добър треньор. Всяко дете е различно – то е с различна психика, различна физика. След като намери най-подходящия спорт и тренира съвестно при добър треньор – то със сигурност никога няма да се сети за наркотиците. Дори и да му предлагат, да настояват – то няма да опита. Със спорта то ще изгражда ценностната си система, ще си постави само цел – по-близка, а по-късно – по-далечна, но важното е да има цел. Треньорът му казва: “На тази тренировка ти трябва да постигнеш това, това и това!” И детето има цел. По-късно то ще я пренесе в живота. Спортният треньор му е станал треньор в живота. След време детето само ще си бъде треньор в живота, ще може да си поставя целите и ще ги постига със същата спортна дисциплина, която си е създало като малко. Например – да завърши образованието си, да започне работа, да създаде семейство. Семейството е особено важно за мен. Един човек може да е министър, депутат, бизнесмен, но ако той няма семейство – той няма нищо. Децата трябва да знаят това. Те трябва да се държат за семействата си, да спортуват, да знаят какво искат от този живот. Така нищо не може да ги отклони от правилния път към целта. А за тези, които са се отклонили, ще им препоръчам да се върнат в правия път като минат през спортната зала – тя ще им помогне. Там ще намерят подкрепа, увереност, сили. Вероятно много хора не знаят, че по линия на ДАМС през ваканциите се сформират групи от треньори и в безплатни курсове обучават децата в различни спортове. Обръщам се към родителите: Родители, заведете децата си в тренировъчните зали, на спортните площадки! Там е спасението!
Б.Ранева
Славата, успехите зашеметяват ли победителя? Може ли той да се разболее от звездна болест или славата би го мотивирала още повече да се труди, за да докаже, че успехите не са случайни.?
Стоян Саладинов
Славата, успехите, парите аз приемам като изпитание за даден човек. Парите особено не винаги отиват при най-честните, най-принципните, най-коректните хора. За съжаление отиват понякога дори при престъпници. Но аз мисля, че така Господ им изпраща изпитание – да ги види доколко са хора. Пред очите ми някои са ставали безумно богати. Защо безумно? Те просто полудяват. Виждам как семействата им се разрушават, а те деградират морално. Един живот продължава около седемдесет години. За няколко години тези хора се променят тотално. Те стигат и до наркотици. Ако ги е хванала звездната болест, ако са забогатели бързо и не са изстрадали парите с труд, ако материално или служебно са се издигнали бързо, те просто не са разбрали какво им се е случило. И това ги е сварило неподготвени. Те не са го изстрадали. Аз вярвам в Бог и знам, че той е най-справедлив. Той им го е изпратил като изпитание и гледа отгоре как те деградират и се самоунищожават. Виждал съм го с очите си. Човек няма ли чест, няма ли достойнство, няма ли семейство – той е нищо. Тялото е една обвивка. Духът, духът прави всичко. Всичко е тук – в главата и сърцето.
Б.Ранева
Един толкова атрактивен спортист няма начин да не е бил забелязан от киното. Разкажете за Вашето участие в киното.
Стоян Саладинов
Имаме един великолепен джудист, шампион от европейски и световни първенства, мой кумир, Първан Първанов. От него съм научил много неща. Той дойде в къщи и ми предложи да участвам и да се снимам в каскади. Ние джудистите и самбистите сме с добра гимнастическа култура и имаме отлична координация, което е изключително важно за каскадите. Когато следвах в Академията, един от преподавателите помисли, че съм гимнастик. Това е важно и за падането – ориентацията на тялото във въздуха. Това, че знам да падам, е от голямо значение. Първата ми каскада беше много смешна. Седя в кръчма на стол. Идват, изритват ме в гърдите и аз падам назад. Това за мен не е никак трудно, но за артиста – е. Снимали сме във всякакви филми – най-вече американски, италиански, френски. За нас това не е било проблем. За актьора е бил проблемът. Но когато снимаш такива каскади – ти самият се чувстваш звезда, защото действието се развива с теб. Актьорът си стои във фургона. На снимачната площадка всички ти се радват и те обичат – тези, които правят кафе, дърводелци, гримьори – всички те толкова ни се радват и ни обичат, че ние наистина се чувстваме звезди. Така се оформи една група от джудисти и самбисти като кумът ми Георги Петров – Алармата, Стоян Ангелов, синовете на Първан, които са много добри каскадьори. Всичките бяхме съотборници. Там се запознах с Росен и Румен, близнаците, които после станаха мои ученици и единият е световен и европейски шампион, а другият – втори в Европа и трети в света. Може би и той ще стане по-нататък европейски и световен шампион. Така тази група, която тренираше заедно, после правеше заедно каскадите. Имаше много интересни контакти със звезди – например с Жан Клод Ван Дам, Силвестър Сталоун. Гледаш ги, работиш с тях. След завършването на филма се прави парти или банкет. Звездите, които ти си гледал и им си се възхищавал – сега те ти се възхищават, ти си звезда, а те те прегръщат, целуват, радват ти се. Аз вече се отказах, защото искам да дам път на младите. Даже от последните каскади не исках пари, за да вземат по-младите. Те правеха каскадите предимно за пари. Аз ги правех най-вече за преодоляване на страха. Спомням си последната каскада: трябваше да скоча от повече от 15 м от борда на един кораб. Правихме няколко опита през деня, всичко беше наред. Но през нощта е съвсем друго – да скочиш от 15 м в черната бездна, без да виждаш нищо! За мен това беше важно – да преодолееш себе си. Това са най-трудните победи – да победиш себе си, да победиш страха си, да победиш пороците си. Така ти израстваш, израстваш в собствените си очи, а тогава израстваш и в очите на обществото, на близките си, на приятелите си..
Б.Ранева
Тези спортове са много агресивни. За тях трябва ли човек да притежава хъс, лична агресивност? Трябва ли да има железен характер като даденост или самият спорт възпитава такъв характер в процеса на тренировките?
Стоян Саладинов
В тези спортове – самбото и джудото – това е най-ценното. То е философия, начин на живот. Аз ги слагам над много други неща. Те възпитават. Ритуалите, начинът на поведение – те възпитават. Дори и да имаш някаква агресивност, те я вкарват в някакви граници, тя се контролира. Силата е винаги под контрол. Въпреки, че се бориш за победа, ти не си позволяваш да отвържеш силата, можеш да счупиш нечия ръка или крак. Всичко е под контрол. Затова при нас много рядко има контузии. Това е доверие, уважение помежду ни.
Б.Ранева
Всеки ли може да стане джудист или самбист? Всеки ли може да постигне добри резултати?
Стоян Саладинов
Аз съм убеден, че всеки с добър треньор може да постигне прилични резултати и всеки може да носи този дух в себе си – дух на уважение и себеуважение, дух на разбирателство. А духът се създава от треньора чрез ритуалите, чрез начина и методиката на тренировка.
Б.Ранева
И да завършим с Вашето послание към децата.
Стоян Саладинов
Деца, елате в спортните зали, елате дори и сами! Мен никой не ме завел. Но знайте какво искате! Имайте цел! Ще разкажа един урок по история. Спартанците са имали малка, но много силна армия, която е побеждавала огромни армии. Когато са се раждали деца, спартанците оставяли живи само едрите, силни деца. Слабите, хилавите убивали. Аз бях слаб и дребен. В тогавашна Спарта нямаше да оживея. Но разбрах, че със силата на волята, с труда мога да успея. Затова се амбицирах силно да докажа, че мога. Тялото може да не расте, но духът – може. Започнах от малък да тренирам, да се калявам. Да калявам волята си, да калявам мускулите си, да имам цел, да постигна нещо, да бъда най-големия в света. Това ми беше мечтата и аз я осъществих. Пожелавам го и на вас, деца!
