При трениране или извършване на каквато и да е форма на упражнения, се води постоянна война между тялото и ума. Тялото винаги търси пътя на най-малкото съпротивление - то иска да се избегне всякакъв потенциален риск от нараняване. Тази отбранителна тенденция е в резултат на милиони години еволюция. Не забравяйте, че когато могъщият лъв ловува, той не се цели в най-голямият и най-силен бивол в стадото ... лъвът всъщност дебне слаби, стари, наранени животни,и бебетата на стадото - по лесните убийства. Причината лъвът да се насочва към най-слабата плячка е, защото ако бъде леко ранен, като например ранена лапа, то това би могло да причини на лъва глад до смърт. Ако лъвът не е достатъчно здрав, за да ловува – той гладува. Всички хищници споделят подобен инстинкт. Изследвано е, че голямата бяла акула (най-могъщата акула в океана), на която са предоставени два еднакви манекена, единият от които рита и се съпротивлява диво, а другият манекен стои перфектно неподвижен, акулата атакува неподвижният … защото другият манекен демонстрира, че ще окаже някаква съпротива. Освен това, когато голямата бяла акула атакува от засада, когато захапва, превърта очите си назад за да ги предпази от нараняване. Човешките същества са хищници и притежават същият универсален "страхлив" инстинкт на ловеца. Това означава, че когато впрегнем тялото си в трудно физически усилие, тялото ви не намира смисъл от него. Тялото ви се иска да бъде толкова свежо, колкото е възможно, така че да може да разполага с резерви, за лов и бягство от хищници - и точно сега вие се опитвате да изразходвате цялата си енергия и рискувате евентуално нараняване за какво? Да свалиш килограми? За да получите трофей? За тялото ви тези неща нямат приоритет. Номер 1 приоритет на организма е оцеляването. Това е причината въпреки, че може да сме в прекрасна физическа форма, след като сме започнали да бягаме дистанция от 5 км ние чувстваме „товарът на гърба си“ още в пътрвите 500 м на пистата ... може да започнем да се заглеждаме в обувките си, за да видим дали са вързани и да започнем да мислим, че може би трябва да спрем да видим дали са вързани достатъчно здраво ... или можем да започнем да мислим за хипотетична ситуация, защо трябва да спрем да тичаме, като например ако някой ни удари с колата си. Може да звучи смешно, но това е това, което Тялото иска ... то не иска да продължи да работи. Фактът е, че средно статистически човек извън форма вероятно може да пробяга около 15 до 20 км, без спирания. Мислите ли, че е преувеличено? Представете си средно статистически човек извън форма когото преследвате с касапски нож... той ще бяга и бяга! Сега, ако преследвате някой с месарският нож достатъчно дълго, в крайна сметка той ще трябва да спре ... и когато той спре, ще се е отказал от живота си ... и в този момент, ако той се обърна а вие държите сина му или дъщерята под острието на ножа и кажете "продължава да бягаш, иначе ще убия детето ти ", изведнъж, той ще продължи да бяга още малко... и в много случаи той вероятно ще бяга докато падне мъртъв, което е истинската граница. Историята на маратона идва от гръцката история. Атиняните били във война с персите и в битката при Маратон, Атиняните победил персите, въпреки числено превъзходство четири към едно. Персите отстъпили и планирали да атакуват Атина. На гръцкият войник Phidippides било казано тичай до Атина, за да съобщиш новината за победата и за предстоящата атаката на града. Phidippides, въпреки, че наскоро бил тичал от Спарта и след като се е бил цяла сутрин в тежки доспехи, приел предизвикателството и избягал 42 км и 195 м до Атина. Мисълта за неговите сънародници да бъдат нападнати и убити го мотивира да избга колкото може по бързо, разстоянието от 42км. Той пристига в Атина преди персите, предава Своето послание, и пада мъртъв. Това е мястото, от където съвременния термин "Маратон" идва от и защо разстоянието е 42 км и 195 м , което е разстоянието между Маратон и Атина.
Смисълът на тази историята е, че човешкото тяло е способно на повече отколкото повечето хора мислят. Причината, поради която Средностатистическият човек не може да пробяга, един километър без да спира не е, че той не е способен да го направи – а защото неговото тяло има по-голям контрол над него отколкото волята. Тялото на обикновения човек е настроило своите "предпазни клапани" така, че да го откажат прекалено бързо… тялото на обикновения човек играе прекалено на сигурно. Ето един бърз пример на телесните предпазни клапани в действие ... изправете се сега и се наведете за да достигнете пръстите на краката си ... след като достигнете най-крайната ви възможна точка, задръжте и изчакайте около пет секунди и разтегнете отново ... ще видите, че вие може изведнъж да достигне по-ниско няколко сантиметра!
Това е така, защото тялото ви спирапо-рано като предпазна мярка. Предпазната клапа за Разтягане на тялото е настроена много преди крайната точка за да се предотврати контузия. След като задържите разтягането за малко тялото ви се доверява и ви позволява още малко. Идеята е, че ако спрете когато достигнете първата граница на разтягане, никога няма да знаете, че можете на практика да продължите напред… ще помислите, че сте достигнали лимита си. Когато шофирате и започне да свършва горивото, се включва червен сигнал… но свършило ли е горивото на колата? Не… това е предпазен клапан. С тази метафора наум, бих могъл да кажа, че „червената светлина за горивото“ идва прекалено рано… вероятно със 75% от горивото останало в ресервоара! Ако имате кола на която сигнализира, че е празна, но в действителност резервоарът ви е пълен 75%, ще бъдете недоволен от сигнализацията и ще я закарате да я поправят. Е, на обикновения човек телесната "горивна сигнализация" е много разстояние далеч от истината и трябва да бъде фиксирана.
Как човек може да фиксира тази вътрешна сигнализация на гориво в тялото си?
Всичко започва с ума, Силният ум има безкрайна власт над тялото. Достатъчно силен ум може да изиска от тялото до 100% от лимита му - което е смърт. Опитвам се да Ви покажа как да отключите истинската сила на ума си - но не се притеснявайте, не е нужно да се умира! Има по-добър и по-точен "клапан на безопасност" на тялото... и той не е когато сте на път да припаднете или повърнете... той е когато загубите контрол над червата си. Буквално, това е когато си опикаете гащите. Когато тялото доближи до своят лимит, то губи контрол над червата... Ето защо е обичайно да се видят маратонци от световна класа които уринират или дефектират в гащите докато бягат... защото на това ниво, това което отличава шампионите от 2-рото място е всеки малък сантиметър към смъртта. Подобни случаи се наблюдават и при тежкоатлетите във вдигането на тежести.
Знам, че това е малко странно нещо, за което говоря в тази статия, но споделям тази история с моите атлети, така че когато ми кажат "Не мога повече..." а аз ги питам: "А насрал ли си се?" те ще разберат и ще продължат напред... и не, до ден днешен никой не се е насрал на тренировка! Тренирал съм с борци от Олимпийският отбор, световни шампиони по кик-бокс, световни шампиони по граплинг, световни шампиони в UFC и т.н. и във всичките тези тежки тренировки съм виждал хора да крещят, плачат и т.н. но никога не съм виждал някой да се насере... което само доказва моята теза, че независимо колко тежки са тези тренировки, те могат да са още по-тежки - което показва колко голям физически потенциал притежава тялото!
Вероятно най-великият боксов мач в тежка категория на всички времена: Мухамед Али срещу Джо Фрейзър III, "The Thrilla in Manilla", двамата мъже са достигнали близо до техните физически граници, във война на изтощение. Мачът се е повел в изключително топлите и влажни Филипини, без климатици. Треньорът на Али, Angelo Dundee казва: "През всичките ми години в бокса, никога не съм виждал такава жега...". Заради екстремните климатични условия, двамата мъже се изтощили много рано. Али спечелил първите рундове, но след като се уморявали повече и повече, Фрейзър е започнал да печели рундовете в средата. Вместо да "танцуват" и боксират, двамата мъже влизат в безмилостни размени. Хората в публиката разбират че присъстват на битка на живот и смърт, подобно на древните римски гладиатори. Към последните рундове, Али започва да печели отново. В 14ти рунд окото на Фрейзър се затваря напълно и с друго око на път да се затвори. Фрейзър получава 9 последователни прави преди краят на 14 рунд, неспособен да се защитава защото не вижда. Докато е на столът в ъгълът на Джо Фрейзър, Eddie Futch спира боя. Фрейзър се вбесил, искал да продължи да се бие. Без да знае за ъгълът на Фрейзър, Али отива в своя ъгъл след 14 тият рунд и казва на Angelo Dundee да отреже ръкавиците и да ги свали. По-късно Али казва: "Фрейзър се отказа точно преди мен. Не мисля, че можех да продължа да се бия още." След боя, двамата боксьори са вкарани в болница за дълъг период от време. Али казва знаменитата си фраза относно боя: "Беше като смърт. Най-близкото нещо до умирането което познавам..."
Джо Фрейзър никога не прощава на Eddie Futch за спирането на боя!
Не смятам да оспорвам дали спирането е било правилно решение... но може да се види че двамата състезатели са били буквално близко до смъртта - и са доближавали техните граници които различават победителят от загубилият... Двамата са пречупили "предпазните си клапани" - да се откажеш или да спреш не е било опция.
Легендата в американската борба Дан Гейбъл, вероятно най-добрият американски борец за всички времена, казва следното за борбата, и то е, че тя е спорт на 3 части, "Първиата част се печели от най-техничният... втората част се печели от момчето в по-добра форма... третата част се печели от момчето с по-голямо сърце!" Неможе ли същото да се каже и за ММА и неговите 3 рунда? Неможе ли същот да се каже за всеки боен спорт? Началото принадлежи на по-техничният, средата на по тренирания, краят принадлежи на по-сърцатият.
Как се пречупват "предпазните клапани"? По същият начин по който пренастройваме нашите предпазни клапани с принципа на разтягането: като се поставим в тази позиция, задържаме, и натискаме напред. Трябва да обучите тялото си, и прееобучите съзнанието си, за това какви са вашите граници. Това значи с цел да повишим нашата кардио граница, ние трябва да се поставим във състоянието възприемано досега за граница.
Когато започнете тренировка с цел да се натиснете до границата това означава, че трябва да сте готови да "ударите стената" " Да удариш стената" се отнася до сблъсъка с първата самопоставена граница. Вие искате да сте уморени колкото се може по-рано по време на тренировката. Ако тренирате един час, колкото по-рано "ударите стената", толкова повече ще избутате вашите нови граници.
Въз основа на 16-годишният ми опит в бойните изкуства, съм стигнал до заключението, че много хора се вкарват в темпо за да не "ударят стената" по време на тренировка... и тези които решават да се избутат до тяхната "граница" го правят само в последното упражнение от тренировката. Те чакат докато трньорът каже: "Една минута остава..." и ТОГАВА дават всичко. Растежът е много бавен в такъв случай.
Ако искате да постигнете ИСТИНСКИ резултати, "ударете стената" по време на първите 5 до 15 минути от тренировката. Ако това звучи невъзможно, вероятно е да не сте се били досега.
В истински мач, хората често са уморени в първият рунд... това е по-малко от 5 минути... при атлети от високо ниво които биват изтощени след края на третят рунд, което е 15 минути.
Когато правите бой със сянка, равите спринтове в загрявка и т.н. трябва да давате 100% за да можете да "ударите стената" рано.
По-рано споменах, че хората обикновенно никога на "удрят стената" или го правят в последните 5 минути от тренировката... защо? Защото ги е страх. Страх ги е да не се уморят и да трябва да продължават. Това е причината хората да се пестят. Те подхващат темпо с което са сигурни, че могат да поддържат цяла тренировка без да се уморят. Това е причината поради която хората понасят истински тежка тренировка в своята зала след като са я правили вече няколко пъти - но като направят лека тренировка с друг инструктор в друга зала се уморяват бързо... хората неправилно смятат, че понасят текущите тренировки заради "мускулната си памет"...не е "мускулната памет, това е паметта на мозъкът ви! мозъкът запомня тренировките и знае колко енергия ще е необходимо да използва за да издържи цялата тренировка. Когато правите тренировка която не сте правили преди - нямате идея как да влезете в темпо... така, че използвате повече енергия от обикновенно и "удряте стената" по-скоро.
Не се пестете! Откачете! Представяйте си, че първите 5 мин от тренировката са последните 5 мин! И вижте какво ще се случи... Няма да умрете... просто ще бъдете адски уморени. Това е мястото където растежът НАИСТИНА започва. Това е когато започнете да постигате истински растеж по отношение на вашите ограничения.
Иронично е, че когато нормален човек започне бой, той се хвърля веднага на 100%... Обаче ако този човек влезе на тренировка, започва да се пести още от вратата! отнема опит и тренировки за да е способен да забави темпото в истински бой... докато за тренировка по боен спорт отнема също опит и ментална тренировка за да е способен да започне на 100% и да не се пести! Наистина иронично! Тренировката изисква тренираност за да се раздадеш докрай - докато битката изисква тренираност да не се раздадеш докрай!
Причината за този феномен е заради стресът... в реален бой, тялото е по притеснено да не загуби, или да бъде наранено вместо това да се умори, и не се интересува от кардиото и се раздава напълно - докато в тренировка, тъй като повечето хора тренират със сравнително безопасен начин, в сравнение с истинският бой, тялото е по-загрижено да не се умори - затова се пести.
По време на тренировка, забравете пестенето! Преследвайте тази стена и я разрушете!
Статия на Marcos Avellan в
BlackBeltPsychology.com
